Вика от Меджугорие: Описвам ви как физически се прави Мадоната

Янко: Вече много говорихме за Дева Мария през първите осем дни на явленията. Но все още не сте ми казали нищо за външния му вид.
Вика: Все още не сте ме питали по въпроса.
Янко: Вярно е. Но сега ви моля да ми опишете Мадоната: как я видяхте и какви чувства изпитвахте.
Вика: Вече знаеш! Много пъти ви разказвах за това в началото.
Янко: Прав си, Вика. Но повторете отново, за да може да остане регистриран и тук.
Вика: Добре, добре. Дева Мария изглежда като прекрасно момиче на около двадесет години, с дълга рокля, винаги с воал на главата. Небесни очи, леко вълнообразна черна коса; устните и скулите са леко зачервени, лицето е удължено.
Янко: Винаги ли сини са очите?
Вика: Винаги.
Янко: Харесваш ли сини очи?
Вика: Това няма значение, но наистина харесвам твоята.
Янко: Откъде знаеш, че косата е черна и малко вълнообразна?
Вика: Как да не знам! Винаги виждате кичур коса под воал.
Янко: Нямаш ли нещо друго? Например бижута ...
Вика: О, да! Около главата има корона с дванадесет звезди.
Янко: Винаги ли имаш дванадесет?
Вика: Но кой ги брои! Винаги ми се струва така.
Янко: Ами краката? Никога не ми каза как се представят.
Вика: Крака, които никога не съм виждала, те винаги са покрити от дългата й рокля.
Янко: Просто винаги?
Вика: Да, винаги.
Янко: А кога ходиш?
Вика: Честно казано, той никога не ходи.
Янко: Как става, когато идва, когато се мести от едно място на друго?
Вика: Казах, че никога не ходи. Ако искате да се движите, просто сменете местата.
Янко: Добре. Колко е висока?
Вика: Тя е със среден ръст, малко по-висока от мен. Може би е толкова висока, колкото е Иванка сега.
Янко: Наистина ли е толкова красиво, колкото ти го казваш?
Вика: Но какво искаш да бъде нашата история! Казваме, че е красиво, но тази дума не ти казва нищо. Трябва. виж го, за да го разбереш, скъпи баща. Това е красота, която не е от долу. И нещо, нещо ... Дори не знаех как да го изразя!
Янко: Може би така са я представили в новата статуя, намерена в църквата на Меджугоре?
Вика: Ах, аха [избухва в смях]. Как е представена в статуята!
Янко: Добре, Вика. Докато говорим за това, бих искал да ви попитам друго. Понякога ми казвахте, че Мадоната, в някои случаи, е била облечена по специален начин.
Вика: Да, вярно е; особено по отношение на цвета. Понякога, не често, той има златен костюм. Но моделът винаги е един и същ.
Янко: Защо понякога се обличаш толкова пищно?
Вика: Не знам. Не е за мен да го питам.
Янко: Може би се е случило по някакви тържествени поводи?
Вика: Наистина! Случи се по повод на някаква голяма тържественост.
Янко: Спомняте ли си някоя от тези възможности?
Вика: Спомням си, как не? Бях особено впечатлен от един от празниците му, към края на март.
Янко: Може би за партия Благовещение?
Вика: Не знам. Той ни каза нещо за този празник, но не го помня.
Янко: Значи не ти е ясно какво се празнува в този ден!
Вика: Да и не. Не искам да се осмелявам.
Янко: Но дъщеря ми, това е споменът от онзи момент, когато ангелът каза на Дева Мария, че ще зачене от Светия Дух и ще роди Спасителя на света.
Вика: Всъщност мислех за това, но не бях сигурен. Тогава Дева Мария имаше право да се радва така!
Янко: И той ли беше щастлив?
Вика: Никога, дори и на Коледа, не съм я виждал толкова щастлива. Той почти танцуваше от радост.
Янко: Добре, Вика. Сега да преминем към друго нещо. Преди всичко, защото, както казвате, красотата на Мадоната не може да бъде описана.