Вика от Меджугоре: Казвам ви какви молитви препоръчва Дева Мария

Отец Славко: Колко трябва да направите, за да започнете преобразуването и да живеете в хармония с посланията?

Вика: Не са необходими много усилия. Основното е да желаете преобразуване. Ако го искате, той ще дойде и не трябва да се полагат усилия. Докато продължаваме да се борим, да водим вътрешни борби, това означава, че не сме решени да предприемем тази стъпка; безполезно е да се биете, ако не сте напълно убедени, че искате да помолите Бог за благодатта на обръщането. Преобразуването е благодат и не идва случайно, ако не го искате. Преобразуването е целият ни живот. Днес кой може да каже: „Преобразен съм“? Никой. Трябва да вървим по пътя на обръщането. Онези, които казват, че са преобразили ума, дори не са започнали. Тези, които казват, че искат да се обърнат, вече са по пътя на обръщането и се молят за това всеки ден.

Отец Славко: Как е възможно да се съгласуват ритъма и скоростта на днешния живот с принципите на посланията на Богородица?

Вика: Днес бързаме и трябва да забавим темпото. Ако продължим да живеем с тази скорост, няма да получим нищо. Не е нужно да мислите: „Аз трябва, трябва да го направя“. Ако има воля Божия, всичко ще бъде свършено. Ние сме проблемът, ние сме тези, които налагат ритъма на себе си. Ако кажем „План!“, Светът също ще се промени. Всичко това зависи от нас, не е грешка на Бог, а наша. Искахме тази скорост и решихме, че не е възможно да се направи друго. По този начин ние не сме свободни и не сме, защото не го искаме. Ако искате да бъдете свободни, ще намерите начина да бъдете свободни.

Отец Славко: Какви молитви препоръчва Царица на мира особено?

Вика: Особено ти препоръчваш да се молиш на броеницата; това е най-скъпата за нея молитва, която включва радостни, болезнени и славни мистерии. Всички молитви, които се рецитират със сърцето, казва Богородица, имат еднаква стойност.

Отец Славко: От началото на привиденията визионерите, за нас нормалните вярващи, се оказаха в привилегировано положение. Наясно сте с много тайни, виждали сте Небето, Ада и Чистилището. Вика, как се чувстваш да живееш с тайните, разкрити от Божията Майка?

Вика: Досега Мадоната ми разкри девет тайни от десетте възможни. Това абсолютно не е бреме за мен, защото когато ми ги разкри, тя също ми даде сили да ги понеса. Живея така, сякаш дори не го осъзнавах.

Отец Славко: Знаеш ли кога ще ти разкрие десетата тайна?

Вика: Не знам.

Отец Славко: Мислите ли за тайните? Трудно ли ви е да ги донесете? Потискат ли те?

Вика: Със сигурност мисля за това, защото бъдещето се съдържа в тези мистерии, но те не ме потискат.

Отец Славко: Знаете ли кога тези тайни ще бъдат разкрити на мъжете?

Вика: Не, не знам.

Отец Славко: Богородица описа живота си. Можете ли да ни кажете нещо за това сега? Кога ще стане известно?

Вика: Богородица е описала целия ми живот, от раждането до Успението. За момента не мога да кажа нищо за това, защото не ми е позволено. Цялото описание на живота на Богородица се съдържа в три книжки, в които описах всичко, което ми каза Девата. Понякога пишех страница, понякога две, а понякога само половин страница, в зависимост от това, което си спомних.

Отец Славко: Всеки ден постоянно присъствате пред родното си място в Подбрдо и се молите и говорите с любов, с усмивка на устните си, на поклонниците. Ако не сте вкъщи, посетете страни по света. Вика, какво интересува поклонниците най-много по време на срещата с визионерите, а следователно и с теб?

Вика: Всяка зимна сутрин започвам да работя с хора около девет, а през лятото около осем, защото по този начин мога да говоря с повече хора. Хората с различни проблеми идват от различни страни и аз се опитвам да им помогна, доколкото мога. Опитвам се да изслушам всички и да им кажа добра дума. Опитвам се да намеря време за всички, но понякога това е наистина невъзможно и съжалявам, защото смятам, че бих могъл да направя повече. Въпреки това, в последно време забелязах, че хората задават все по-малко въпроси. Например, веднъж ходих на конференция с около хиляда участници и имаше американци, поляци, общо пет автобуса на чехи и словаци и така нататък; но интересното е, че никой нищо не ме е питал. За тях беше достатъчно, че се помолих с тях и казах няколко думи, за да ги направя щастливи.